На запад няма бедни учени и преподаватели.

Вече 60 години у нас се наслояват грешки, които и сега трудно ще преодолем. На всички нива българите сме тотално неграмотни да живеем по капиталистичедки. Имаме фирми, банки, твърдим че сме пазарна икономика, но на нашия пазар липсва стоката, която преобразява икономиката И деригента е БАН, както и учените от университети
БАН и Университетите трябва да създават кадри, които да разработят стратегията за напредъка на България. Точно с интелекта можем да дръпнем сега в рецесията напред. Има и с какво. Но там е мъртво вълнение. Да създават интелектуални продукти, за да решат проблеми на обществото ни : ниската конкурентно-способност на стоките и услугите на чуждите пазари, безработицата, престъпността, ниските доходи, мизерията, отчаянието, бягството на младите хора извън страната и пр. Реалностите са други.
Отсъствието на грамотност по въпросите на защитата на интелектуалната собственост, ни изправят пред феноменалния факт, има интелектуални продукти, но не са интелектуална собственост(ИС), да не са реален капитал, защото не са защитени по съответния ред в патентното ведомство, не са оценени, не са в счетоводните баланси, в технологичното обновление на българските стопански субекти. Удивително! Те не притежават права върху индустриална собственост, не знаят нейната цена, не търгуват с нея, не формират доходи, не са източници за увеличаване заплатите на учени и реподаватели. Имат акумулирана с годините репутация, и ако на пазарите на индустриална собственост и софтуер присъства името на БАН, на един университет, шансовете за успех са далече по-добри от имената на физическите лица. Учени и Университетските преподаватели ще бъдат посочвани като автори, това е тяхно право, както е право на БАН и университета да предложи анекси към трудовите договори с преподавателите. Така може да бъде уредено на законова основа справедливото авторско възнаграждение за тези, които са създали патентовал, оценил и трансформирал в интелектуална собственост, т.е. в капитал.
Така един преподавател може да се пенсионира и още много години да получава процент от лицензионни такси или ройълти. Няма причина тези проценти от ройълти да не превишават многократно пенсията на един доцент или професор. Ще печели и обществото. Ето защо става така :
Налице са следните факти: които правт кадрите неподготвени за най главната им мисия за интелектуалната собственост (ИС): - Тя в българските университети и средни училища не се изучава ИС Изключение УНСС и ТУ е незначителни при тоталната неграмотност в цялото ни обществото за ИС -интердисциплинарни знания толкова важни, колкото знанията по математика и работа с компютри; Не признавахме патента. това сгромоляса соцлагера.
Българското патентно ведомство издава ежегодно около 200 патента На най-богатия пазар в САЩ се регистрират около 5- 6 български патента. Толкова имат Барбадос, Тринидад и Тобаго, Кения, Бермуди и Сравними с нас по население държави регистрират в САЩ: Финландия -1418 патента (236 пъти по-вече от нас!), Израел - 1867 бр. (311 пъти по-вече), Швеция - 3673 бр. (612 пъти по-вече) и т.н.;

В България няма визия за създаване центрове за практическа и професионална подкрепа на идеи. В 5 милионна Финландия има 270 центъра (във всяко населено място по 2-3 души);
Тиражът на официалния бюлетин на патентното ведомство е 200 бр.!!! Толкова са и сертифицираните патентни специалисти. едва около 30 са от провинцията, като на територията на Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Търговище, Шумен, Кърджали, Видин и много други няма нито един;
Как става така, че през последните години университетът в Каролина има 1806 патента, Тексасткият университет 444, Станфордският университет 384, и т.н., а нашите университети и БАН нямат регистрирани патенти. Чуждите горепосочени университети печелят от продажбата на индустриална собственост десетократно пъти повече от държавните субсидии за образование. На практика това е финансовата им издръжка с достойни възнаграждения за преподаватели и изследователи. И там няма бедни преподаватели... Печелят всички, но най-вече печели обществото. Обществото има висококонкурентни технологии, монопол на пазарите по света, следователно заетост и висок жизнен стандарт. Съзнателно давам примери от САЩ, защото нашите политици и управляващи през последните години черпят опит предимно от там. Може би по тази причина между стотиците американски филми по телевизията няма нито един с образователна цел - как се защитава и управлява ИС, как се прави промишлен шпионаж, как се стимулират изобретателите. Ние пък обявихме за доносчици всички сътрудничали в технологичния шпионаж.